Jan 30, 2008, 9:30 PM

Колапс 

  Poetry
631 0 2

Сълзите се стичат,

образувайки локви от кръв,

толкова много приличат

на капчици дъжд.

Мечтите отлитат

като прелетни птици на юг,

очите заспиват

и идва кошмарният сън.

Животът колабира,

свличайки се надолу в гърч,

времето спира,

напомняйки смърт.

Няма нищо - бял хоризонт,

поглед без изражение в стената,

уплахата, нечутият зов

остават погребани в тишината.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??