Колапс
775
0
2
Сълзите се стичат,
образувайки локви от кръв,
толкова много приличат
на капчици дъжд.
Мечтите отлитат
като прелетни птици на юг,
очите заспиват
и идва кошмарният сън.
Животът колабира,
свличайки се надолу в гърч,
времето спира,
напомняйки смърт.
Няма нищо - бял хоризонт,
поглед без изражение в стената,
уплахата, нечутият зов
остават погребани в тишината.
© Богдана Маринова All rights reserved.
