30.01.2008 г., 21:30 ч.

Колапс 

  Поезия
638 0 2

Сълзите се стичат,

образувайки локви от кръв,

толкова много приличат

на капчици дъжд.

Мечтите отлитат

като прелетни птици на юг,

очите заспиват

и идва кошмарният сън.

Животът колабира,

свличайки се надолу в гърч,

времето спира,

напомняйки смърт.

Няма нищо - бял хоризонт,

поглед без изражение в стената,

уплахата, нечутият зов

остават погребани в тишината.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??