30 янв. 2008 г., 21:30

Колапс 

  Поэзия
632 0 2

Сълзите се стичат,

образувайки локви от кръв,

толкова много приличат

на капчици дъжд.

Мечтите отлитат

като прелетни птици на юг,

очите заспиват

и идва кошмарният сън.

Животът колабира,

свличайки се надолу в гърч,

времето спира,

напомняйки смърт.

Няма нищо - бял хоризонт,

поглед без изражение в стената,

уплахата, нечутият зов

остават погребани в тишината.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??