15 oct 2004, 10:58

Колебание

  Poesía
1.3K 0 0
Ураган бушува в моята душа,
също като онзи отвън,
и поваля из корени любовта,
както се повалят дърветата с гръм.
Тебе ли обичам още
или вече негова съм аз,
тебе ли сънувам плахо нощем
или с него се владеем в дива страст...
Защо ли колебанието стене
и кой сега сърцето ми обича -
ТИ, оставил любовта несподелена,
или онзи в който аз сега се вричам?

Как мога тъй да се съмнявам
дали в сърцето не сте двама,
и как мога тъй да продължавам,
когато зная, че не съм права.
Аз единия ще избера,
но кой ще бъде той не зная.
На единият ще трябва да се доверя
и да сложа на мъчението края.
Не е редно него да целувам,
а да бъде твя образ във очите,
или неговия глас да чувам,
докато с теб си търсиме следите!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...