15 окт. 2004 г., 10:58

Колебание

1.3K 0 0
Ураган бушува в моята душа,
също като онзи отвън,
и поваля из корени любовта,
както се повалят дърветата с гръм.
Тебе ли обичам още
или вече негова съм аз,
тебе ли сънувам плахо нощем
или с него се владеем в дива страст...
Защо ли колебанието стене
и кой сега сърцето ми обича -
ТИ, оставил любовта несподелена,
или онзи в който аз сега се вричам?

Как мога тъй да се съмнявам
дали в сърцето не сте двама,
и как мога тъй да продължавам,
когато зная, че не съм права.
Аз единия ще избера,
но кой ще бъде той не зная.
На единият ще трябва да се доверя
и да сложа на мъчението края.
Не е редно него да целувам,
а да бъде твя образ във очите,
или неговия глас да чувам,
докато с теб си търсиме следите!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....