15.10.2004 г., 10:58

Колебание

1.3K 0 0
Ураган бушува в моята душа,
също като онзи отвън,
и поваля из корени любовта,
както се повалят дърветата с гръм.
Тебе ли обичам още
или вече негова съм аз,
тебе ли сънувам плахо нощем
или с него се владеем в дива страст...
Защо ли колебанието стене
и кой сега сърцето ми обича -
ТИ, оставил любовта несподелена,
или онзи в който аз сега се вричам?

Как мога тъй да се съмнявам
дали в сърцето не сте двама,
и как мога тъй да продължавам,
когато зная, че не съм права.
Аз единия ще избера,
но кой ще бъде той не зная.
На единият ще трябва да се доверя
и да сложа на мъчението края.
Не е редно него да целувам,
а да бъде твя образ във очите,
или неговия глас да чувам,
докато с теб си търсиме следите!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...