3 ene 2010, 19:51

Коледен етюд

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Обичам коледния звън, във въздуха се сипе ярък,
дечицата сънуват сън - валят подарък след подарък!

 

Магия носи вечерта, блещукат светлинки вълшебни
и радост ни обзема пак, че сме добри, че сме потребни...

И вдишвам въздуха студен, потръпвам, в шала си се сгушвам,
но вътре топло е у мен, оглеждам се и се ослушвам:

 

тъй много погледи събрах, доброжелателни и мили,
усмивки - тук, а там пък - смях! Прекрасно! Те ми дават сили!

 

Чудесен коледен етюд! Потриваме ръце студени.
Прехвърча сняг, пощипва студ, но радостно сме окрилени.

 

С децата си и с теб вървим и знам - щастлива съм сега,
защото в коледните дни, аз вярвам, стават чудеса!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...