Jan 3, 2010, 7:51 PM

Коледен етюд

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Обичам коледния звън, във въздуха се сипе ярък,
дечицата сънуват сън - валят подарък след подарък!

 

Магия носи вечерта, блещукат светлинки вълшебни
и радост ни обзема пак, че сме добри, че сме потребни...

И вдишвам въздуха студен, потръпвам, в шала си се сгушвам,
но вътре топло е у мен, оглеждам се и се ослушвам:

 

тъй много погледи събрах, доброжелателни и мили,
усмивки - тук, а там пък - смях! Прекрасно! Те ми дават сили!

 

Чудесен коледен етюд! Потриваме ръце студени.
Прехвърча сняг, пощипва студ, но радостно сме окрилени.

 

С децата си и с теб вървим и знам - щастлива съм сега,
защото в коледните дни, аз вярвам, стават чудеса!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...