Обичам коледния звън, във въздуха се сипе ярък,
дечицата сънуват сън - валят подарък след подарък!
Магия носи вечерта, блещукат светлинки вълшебни
и радост ни обзема пак, че сме добри, че сме потребни...
И вдишвам въздуха студен, потръпвам, в шала си се сгушвам,
но вътре топло е у мен, оглеждам се и се ослушвам:
тъй много погледи събрах, доброжелателни и мили,
усмивки - тук, а там пък - смях! Прекрасно! Те ми дават сили!
Чудесен коледен етюд! Потриваме ръце студени.
Прехвърча сняг, пощипва студ, но радостно сме окрилени.
С децата си и с теб вървим и знам - щастлива съм сега,
защото в коледните дни, аз вярвам, стават чудеса!
© Мария Борисова Всички права запазени