12 dic 2020, 12:09

Коледен подарък

  Poesía » Otra
553 0 2

Навън е снежно, ухае коледно

в задния двор на сърцето

бялата елха, с която довчера

си игра палаво на щастие,

вятър безделник, после без

причина, ей така на инат,

заключи и изхвърли ключа,

и сега достъпът е забранен,

до поискване няма отговор,

мъртва тишина в глухо небе.

И все пак ще намеря ключа,

и ще победя подлия безизход,

ще отключа отново вратата

на бялата светлина и искрено

ще я прегърна в коледната

свята нощ, в която усмихнат

ме чака той, моят спасител,

който ще ме научи, как да си

простя, за да сбъдна неродения,

нов изгрев, и щастливо да полетя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...