12 дек. 2020 г., 12:09

Коледен подарък

555 0 2

Навън е снежно, ухае коледно

в задния двор на сърцето

бялата елха, с която довчера

си игра палаво на щастие,

вятър безделник, после без

причина, ей така на инат,

заключи и изхвърли ключа,

и сега достъпът е забранен,

до поискване няма отговор,

мъртва тишина в глухо небе.

И все пак ще намеря ключа,

и ще победя подлия безизход,

ще отключа отново вратата

на бялата светлина и искрено

ще я прегърна в коледната

свята нощ, в която усмихнат

ме чака той, моят спасител,

който ще ме научи, как да си

простя, за да сбъдна неродения,

нов изгрев, и щастливо да полетя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...