Dec 12, 2020, 12:09 PM

Коледен подарък

  Poetry » Other
550 0 2

Навън е снежно, ухае коледно

в задния двор на сърцето

бялата елха, с която довчера

си игра палаво на щастие,

вятър безделник, после без

причина, ей така на инат,

заключи и изхвърли ключа,

и сега достъпът е забранен,

до поискване няма отговор,

мъртва тишина в глухо небе.

И все пак ще намеря ключа,

и ще победя подлия безизход,

ще отключа отново вратата

на бялата светлина и искрено

ще я прегърна в коледната

свята нощ, в която усмихнат

ме чака той, моят спасител,

който ще ме научи, как да си

простя, за да сбъдна неродения,

нов изгрев, и щастливо да полетя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...