Dec 12, 2020, 12:09 PM

Коледен подарък

  Poetry » Other
554 0 2

Навън е снежно, ухае коледно

в задния двор на сърцето

бялата елха, с която довчера

си игра палаво на щастие,

вятър безделник, после без

причина, ей така на инат,

заключи и изхвърли ключа,

и сега достъпът е забранен,

до поискване няма отговор,

мъртва тишина в глухо небе.

И все пак ще намеря ключа,

и ще победя подлия безизход,

ще отключа отново вратата

на бялата светлина и искрено

ще я прегърна в коледната

свята нощ, в която усмихнат

ме чака той, моят спасител,

който ще ме научи, как да си

простя, за да сбъдна неродения,

нов изгрев, и щастливо да полетя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...