12 nov 2025, 13:10

Коледна Звезда

  Poesía
202 0 2

Не се отказвам да преследвам смисъла,

знам, неизбежно трябва да живея.

И Вярата съвсем не съм отписала,

не ми достига само част от Нея.

 

И тази част, повярвайте ми, може

да победи досадното неверие,

но питам се, къде ли съм я сложила,

в този свят на фалш и безхаберие?

 

На този свят не му тежат въпросите

и сигурно изобщо не му дреме,

за отговора страдащ от износване

или за пропиляното му време.

 

И този свят с хронично недоглеждане,

не ще съзре, повярвайте ми, няма

угасващия пламък на Надеждата,

сред лъскавите блясъци на храма.

 

А някъде, от дъното на спомена,

една Звезда с послания заветни,

като сълза, от някого отронена,

в душите ни предколедно ще светне!

 

Ива ХАРИЗАНОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Iva Harizanova Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Дори и с угасващ пламък, Надеждата я има и Вярата също! Много хубав стих, с чудесен финал!
    Поздрав, Ива!
  • Хареса ми, особено финала!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...