12 нояб. 2025 г., 13:10

Коледна Звезда

199 0 2

Не се отказвам да преследвам смисъла,

знам, неизбежно трябва да живея.

И Вярата съвсем не съм отписала,

не ми достига само част от Нея.

 

И тази част, повярвайте ми, може

да победи досадното неверие,

но питам се, къде ли съм я сложила,

в този свят на фалш и безхаберие?

 

На този свят не му тежат въпросите

и сигурно изобщо не му дреме,

за отговора страдащ от износване

или за пропиляното му време.

 

И този свят с хронично недоглеждане,

не ще съзре, повярвайте ми, няма

угасващия пламък на Надеждата,

сред лъскавите блясъци на храма.

 

А някъде, от дъното на спомена,

една Звезда с послания заветни,

като сълза, от някого отронена,

в душите ни предколедно ще светне!

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iva Harizanova Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Дори и с угасващ пламък, Надеждата я има и Вярата също! Много хубав стих, с чудесен финал!
    Поздрав, Ива!
  • Хареса ми, особено финала!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...