Nov 12, 2025, 1:10 PM

Коледна Звезда

  Poetry
201 0 2

Не се отказвам да преследвам смисъла,

знам, неизбежно трябва да живея.

И Вярата съвсем не съм отписала,

не ми достига само част от Нея.

 

И тази част, повярвайте ми, може

да победи досадното неверие,

но питам се, къде ли съм я сложила,

в този свят на фалш и безхаберие?

 

На този свят не му тежат въпросите

и сигурно изобщо не му дреме,

за отговора страдащ от износване

или за пропиляното му време.

 

И този свят с хронично недоглеждане,

не ще съзре, повярвайте ми, няма

угасващия пламък на Надеждата,

сред лъскавите блясъци на храма.

 

А някъде, от дъното на спомена,

една Звезда с послания заветни,

като сълза, от някого отронена,

в душите ни предколедно ще светне!

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iva Harizanova All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Дори и с угасващ пламък, Надеждата я има и Вярата също! Много хубав стих, с чудесен финал!
    Поздрав, Ива!
  • Хареса ми, особено финала!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...