11 dic 2025, 7:33

Коледните чудеса на България

  Poesía
91 0 1

КОЛЕДНИТЕ ЧУДЕСА НА БЪЛГАРИЯ

 

Коледният Дух отново трепти над България

също като през осемдесет и девета година

на последното размирно столетие

от Милениума,който се търкулна,отмина

и пак в края на девет годишния цикъл,

когато се срещат Старото с Новото

на границата,където се Енергиите отприщват.

Отново изправени сме зловещо на нокти

и за Съдбовни Подвизи сме готови.

Както подробно съм го описал

в шест книжния си роман

всичко,което в Царичина е орисано,

предстои,да се случи точно сега.

Във втората книга с най-големи подробности

обяснявам значението на четворката,

която е в центъра на посланието и говори

за Божественото спасение на света,

което предстои,да бъде сторено.

Точно след години тридесет и шест,

които на четири цикъла се равняват,

България ще изпълни Божествения Завет

и през двадесет и шеста ще започне

бързо,твърдо и сигурно света да спасява.

Всички войни са за ресурси и за пазари-

най-важните от тях са Енергийните.

Днес сме на дъното на статуса си

и сме в неведение за причините.

Коледният Дух вече работи,

затова всички сме по площадите,

той ще прогони въглеродните квоти,

ще ни спаси от войната най-безпощадна.

На Наводненията,Пожарите и Ураганите

не им пука кой колко ядрени бойни глави притежава,

жестоката Катастрофа срещу що сме изправени

е посилна само за Духа на България.

Не говоря празни,смотани приказки!

"Когато на една Идея дойде и времето,

не могат да я стопират Сили Никакви!"-

защото действа от позицията на Божествено Кредо.

 

11.12.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...