11 дек. 2025 г., 07:33

Коледните чудеса на България

95 0 1

КОЛЕДНИТЕ ЧУДЕСА НА БЪЛГАРИЯ

 

Коледният Дух отново трепти над България

също като през осемдесет и девета година

на последното размирно столетие

от Милениума,който се търкулна,отмина

и пак в края на девет годишния цикъл,

когато се срещат Старото с Новото

на границата,където се Енергиите отприщват.

Отново изправени сме зловещо на нокти

и за Съдбовни Подвизи сме готови.

Както подробно съм го описал

в шест книжния си роман

всичко,което в Царичина е орисано,

предстои,да се случи точно сега.

Във втората книга с най-големи подробности

обяснявам значението на четворката,

която е в центъра на посланието и говори

за Божественото спасение на света,

което предстои,да бъде сторено.

Точно след години тридесет и шест,

които на четири цикъла се равняват,

България ще изпълни Божествения Завет

и през двадесет и шеста ще започне

бързо,твърдо и сигурно света да спасява.

Всички войни са за ресурси и за пазари-

най-важните от тях са Енергийните.

Днес сме на дъното на статуса си

и сме в неведение за причините.

Коледният Дух вече работи,

затова всички сме по площадите,

той ще прогони въглеродните квоти,

ще ни спаси от войната най-безпощадна.

На Наводненията,Пожарите и Ураганите

не им пука кой колко ядрени бойни глави притежава,

жестоката Катастрофа срещу що сме изправени

е посилна само за Духа на България.

Не говоря празни,смотани приказки!

"Когато на една Идея дойде и времето,

не могат да я стопират Сили Никакви!"-

защото действа от позицията на Божествено Кредо.

 

11.12.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....