14 dic 2012, 10:46

Коледният вятър

  Poesía
673 0 0

 

 

                                    По улиците шета весел вятър!

                                    Като немирно, палаво момче–

                                    заплита се в косите на момиче,

                                    развява шарени поли...

 

                                    С нестройни, смешни пируети

                                    танцува около едно дърво,

                                    издухва всичките му листи,

                                    отрупва клоните със сняг!

 

                                    Подгонва няколко снежинки,

                                    запалва Коледни звезди

                                    и по прозорците рисува

                                    сребристи, бели знаци...

 

                                    Прогонва лошото далече,

                                    довява празнични надежди

                                    и с къдрав смях закичва хората,

                                    и всички стават по-добри...

 

                                    Около мен се завъртя на пръсти,

                                     целуна ме, щастливо уморен,

                                     и чак сега усетих този вятър

                                    по Коледа какъв магьосник е!

                           

                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...