7 dic 2013, 20:38  

Коледно

  Poesía
540 0 0

Снежинки. Хората са снежинки!

Замръзнали капки живот!

Реят се самотни и падат...

Трупат преспи! Камари от самота!

Малки! Ефирни! Прекрасни! Но, лед!

Ако се разтопят, ще потекат напред!

Не е невъзможно! Всеки има сърце!

Там е горещо!

Всеки има ръце!

Може да дарят някому нежност!

Вместо река от чиста, жива вода,

светът е затрупан в снега!

Студът е увиснал по жиците...

Чупи клони...

Пътищата са светнали

и сияят от фарове на коли и камиони...

Измамна светлина!

Хлъзгаво е! И там, в засада,

Смъртта е заложила изненада!

Така е! Не хвърляйте пясък, а доброта!

Така ще стопите леда!

Не се страхувайте, че ще се стопите!

Че ще станете вода!

Просто това е формата на любовта!

А животът е любов и движение!

Смъртта е замръзнало вдъхновение!

Изберете живота! Стопете леда!

Нека да възкръсне света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...