7.12.2013 г., 20:38  

Коледно

531 0 0

Снежинки. Хората са снежинки!

Замръзнали капки живот!

Реят се самотни и падат...

Трупат преспи! Камари от самота!

Малки! Ефирни! Прекрасни! Но, лед!

Ако се разтопят, ще потекат напред!

Не е невъзможно! Всеки има сърце!

Там е горещо!

Всеки има ръце!

Може да дарят някому нежност!

Вместо река от чиста, жива вода,

светът е затрупан в снега!

Студът е увиснал по жиците...

Чупи клони...

Пътищата са светнали

и сияят от фарове на коли и камиони...

Измамна светлина!

Хлъзгаво е! И там, в засада,

Смъртта е заложила изненада!

Така е! Не хвърляйте пясък, а доброта!

Така ще стопите леда!

Не се страхувайте, че ще се стопите!

Че ще станете вода!

Просто това е формата на любовта!

А животът е любов и движение!

Смъртта е замръзнало вдъхновение!

Изберете живота! Стопете леда!

Нека да възкръсне света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...