Снежинки галят ми лицето,
зимни длани на жена.
Събужда се във мен детето,
скачам с чувство без вина
в снега така избистрен, бял
и мислите – кристално ясни,
в града внезапно опустял.
Сред въздуха се носят басни,
от комини литват те.
Самотни чукат по врати,
зад разляти гласове
под детски коледни стрехи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse