Коледно
869
0
0
Снежинки галят ми лицето,
зимни длани на жена.
Събужда се във мен детето,
скачам с чувство без вина
в снега така избистрен, бял
и мислите – кристално ясни,
в града внезапно опустял.
Сред въздуха се носят басни,
от комини литват те.
Самотни чукат по врати,
зад разляти гласове
под детски коледни стрехи.
И аз съм, нощен коледар,
чувал поднесъл със копнежи,
бенгалски огън след пожар,
подпалил вашите надежди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
