Dec 20, 2017, 12:08 AM

Коледно 

  Poetry » Other
598 0 0

 

Снежинки галят ми лицето,             

зимни длани на жена.                 

Събужда се във мен детето,

скачам с чувство без вина

 

в снега така избистрен, бял

и мислите – кристално ясни,

в града внезапно опустял.

Сред въздуха се носят басни,

 

от комини литват те.

Самотни чукат по врати,        

зад разляти гласове

под детски коледни стрехи.    

 

И аз съм, нощен коледар,                                       

чувал поднесъл със копнежи,                                     

бенгалски огън след пожар,

подпалил вашите надежди.                                                    

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??