20 дек. 2017 г., 00:08

Коледно

875 0 0

 

Снежинки галят ми лицето,             

зимни длани на жена.                 

Събужда се във мен детето,

скачам с чувство без вина

 

в снега така избистрен, бял

и мислите – кристално ясни,

в града внезапно опустял.

Сред въздуха се носят басни,

 

от комини литват те.

Самотни чукат по врати,        

зад разляти гласове

под детски коледни стрехи.    

 

И аз съм, нощен коледар,                                       

чувал поднесъл със копнежи,                                     

бенгалски огън след пожар,

подпалил вашите надежди.                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...