20 дек. 2017 г., 00:08

Коледно

873 0 0

 

Снежинки галят ми лицето,             

зимни длани на жена.                 

Събужда се във мен детето,

скачам с чувство без вина

 

в снега така избистрен, бял

и мислите – кристално ясни,

в града внезапно опустял.

Сред въздуха се носят басни,

 

от комини литват те.

Самотни чукат по врати,        

зад разляти гласове

под детски коледни стрехи.    

 

И аз съм, нощен коледар,                                       

чувал поднесъл със копнежи,                                     

бенгалски огън след пожар,

подпалил вашите надежди.                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...