23 dic 2015, 20:31

Коледно

  Poesía » Otra
793 0 2

 Душата ми е суха  като дребен пясък

в празниците светли,

като една звезда без блясък.

Дори тук, дори днес

си мечтая за чудо,

за една добра вест,

за празнуване лудо.

Чувствам се влюбена

нещастно в своето щастие,

в прегръдка напълно изгубена,

в на живота красивото пълновластие.

Мечтая си за утрешния ден,

в който няма да е Коледа вече,

не толкова болезнен, а обикновен,

в който ти си „просто“ далече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...