23 dic 2015, 20:31

Коледно

  Poesía » Otra
795 0 2

 Душата ми е суха  като дребен пясък

в празниците светли,

като една звезда без блясък.

Дори тук, дори днес

си мечтая за чудо,

за една добра вест,

за празнуване лудо.

Чувствам се влюбена

нещастно в своето щастие,

в прегръдка напълно изгубена,

в на живота красивото пълновластие.

Мечтая си за утрешния ден,

в който няма да е Коледа вече,

не толкова болезнен, а обикновен,

в който ти си „просто“ далече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...