23.12.2015 г., 20:31

Коледно

789 0 2

 Душата ми е суха  като дребен пясък

в празниците светли,

като една звезда без блясък.

Дори тук, дори днес

си мечтая за чудо,

за една добра вест,

за празнуване лудо.

Чувствам се влюбена

нещастно в своето щастие,

в прегръдка напълно изгубена,

в на живота красивото пълновластие.

Мечтая си за утрешния ден,

в който няма да е Коледа вече,

не толкова болезнен, а обикновен,

в който ти си „просто“ далече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...