Душата ми е суха като дребен пясък
в празниците светли,
като една звезда без блясък.
Дори тук, дори днес
си мечтая за чудо,
за една добра вест,
за празнуване лудо.
Чувствам се влюбена
нещастно в своето щастие,
в прегръдка напълно изгубена,
в на живота красивото пълновластие.
Мечтая си за утрешния ден,
в който няма да е Коледа вече,
не толкова болезнен, а обикновен,
в който ти си „просто“ далече.
© Радост Димитрова All rights reserved.