Душата ми е суха като дребен пясък
в празниците светли,
като една звезда без блясък.
Дори тук, дори днес
си мечтая за чудо,
за една добра вест,
за празнуване лудо.
Чувствам се влюбена
нещастно в своето щастие,
в прегръдка напълно изгубена,
в на живота красивото пълновластие.
Мечтая си за утрешния ден,
в който няма да е Коледа вече,
не толкова болезнен, а обикновен,
в който ти си „просто“ далече.
© Радост Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
