Твоята смърт предопредели твоето раждане.
Греят в небето снаряди,
и хората се обичат,
истински, чисто,
принасят ти дарове -
в жертва децата си,
Обичат майките-
и сънуват кошмари.
Младенци плуват по Нил,
внезапно въздигнати в ангели.
С кръв възвестихме твоето идване,
с кръв те изпратихме.
На заколения пратихме хиляди-
твоята армия -до вчера овчари.
Възлюбихме Бога- както себе си.
Бездарни самоубийци на щастие,
а камбаните мълчат- смъртно обидени.
Прощавай...
не си заслужаваше жертвата.
© Сатин Роксан Todos los derechos reservados