Dec 24, 2024, 6:14 PM

Коледно

  Poetry » Other
394 0 0

Твоята смърт предопредели твоето раждане.

Греят в небето снаряди, 

и хората се обичат,

истински, чисто, 

принасят ти дарове -

в жертва децата си, 

Обичат майките-

и сънуват кошмари. 

Младенци плуват по Нил, 

внезапно въздигнати в ангели. 

С кръв възвестихме твоето идване,

с кръв те изпратихме. 

На заколения пратихме хиляди-

твоята армия -до вчера овчари. 

Възлюбихме Бога- както себе си. 

Бездарни самоубийци на щастие,

а камбаните мълчат- смъртно обидени. 

Прощавай... 

не си заслужаваше жертвата. 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сатин Роксан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...