Dec 24, 2024, 6:14 PM

Коледно

  Poetry » Other
390 0 0

Твоята смърт предопредели твоето раждане.

Греят в небето снаряди, 

и хората се обичат,

истински, чисто, 

принасят ти дарове -

в жертва децата си, 

Обичат майките-

и сънуват кошмари. 

Младенци плуват по Нил, 

внезапно въздигнати в ангели. 

С кръв възвестихме твоето идване,

с кръв те изпратихме. 

На заколения пратихме хиляди-

твоята армия -до вчера овчари. 

Възлюбихме Бога- както себе си. 

Бездарни самоубийци на щастие,

а камбаните мълчат- смъртно обидени. 

Прощавай... 

не си заслужаваше жертвата. 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сатин Роксан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...