24.12.2024 г., 18:14

Коледно

397 0 0

Твоята смърт предопредели твоето раждане.

Греят в небето снаряди, 

и хората се обичат,

истински, чисто, 

принасят ти дарове -

в жертва децата си, 

Обичат майките-

и сънуват кошмари. 

Младенци плуват по Нил, 

внезапно въздигнати в ангели. 

С кръв възвестихме твоето идване,

с кръв те изпратихме. 

На заколения пратихме хиляди-

твоята армия -до вчера овчари. 

Възлюбихме Бога- както себе си. 

Бездарни самоубийци на щастие,

а камбаните мълчат- смъртно обидени. 

Прощавай... 

не си заслужаваше жертвата. 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...