16 dic 2008, 16:28

Коледно вълшебство

  Poesía » Otra
4.8K 0 11
 За Коледното вълшебство си поговориха krasimira1 и fragola


В очите ти, приятелко, звезди ли греят?
Очите ти различни са, та те се смеят!
Може би в съня ти принц се появи?
Или любовта си някой пред теб разкри?



Огрели са наистина, подобно на звездите,
но този път причината не е във любовта.
На Коледа магията проблясва във очите,
на празника стихията донесе радостта.

 

На Коледа казват, че се случват чудеса,
а душата се изпълва цяла в светлина!
Тогава сякаш ставаме наистина различни,
по-ведри, усмихнати, по-малко критични!

 

Аз вярвам, приятелко, чудото става
и ражда се истинско във бъдната нощ,
а пламъкът Божи любов ни дарява,
щом с вяра го срещаме във полунощ.

 

Аз мисля, че вълшебството живее в нас,
то е в душите ни, дори сега и в този час.
Нека всеки равносметка да си направи
за тъгата, злобата и сивотата да забрави.

 

И в Бъдното всички със радост в душата
да сторим на ближния само добро,
и радостни чувства да пълнят сърцата
за нас предвещани на връх Рождество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Един месец преди Нова Година и един месец след нея всички изречения на дъщеря ми започваха с " Дядо Коледа" и свършваха с " подаръци", а някъде по средата се мержелееше и по някой и друг шоколад...Тъкмо си мислех, че тази еуфория вече е приключила и ето, че прочетох това стихотворение тук! Няма отърване!
    Много хубав стих, поздрави на авторките!
  • Благодаря ти!
  • Великолепни сте!!!Поздравявам ви за красотата и за коледното настроение,с което ни дарявате!!!
  • Благодаря ви!
  • "Нека всеки равносметка да си направи
    за тъгата, злобата и сивотата да забрави."

    За да стане малко по-добър...ако може.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...