16.12.2008 г., 16:28

Коледно вълшебство

4.8K 0 11
 За Коледното вълшебство си поговориха krasimira1 и fragola


В очите ти, приятелко, звезди ли греят?
Очите ти различни са, та те се смеят!
Може би в съня ти принц се появи?
Или любовта си някой пред теб разкри?



Огрели са наистина, подобно на звездите,
но този път причината не е във любовта.
На Коледа магията проблясва във очите,
на празника стихията донесе радостта.

 

На Коледа казват, че се случват чудеса,
а душата се изпълва цяла в светлина!
Тогава сякаш ставаме наистина различни,
по-ведри, усмихнати, по-малко критични!

 

Аз вярвам, приятелко, чудото става
и ражда се истинско във бъдната нощ,
а пламъкът Божи любов ни дарява,
щом с вяра го срещаме във полунощ.

 

Аз мисля, че вълшебството живее в нас,
то е в душите ни, дори сега и в този час.
Нека всеки равносметка да си направи
за тъгата, злобата и сивотата да забрави.

 

И в Бъдното всички със радост в душата
да сторим на ближния само добро,
и радостни чувства да пълнят сърцата
за нас предвещани на връх Рождество.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един месец преди Нова Година и един месец след нея всички изречения на дъщеря ми започваха с " Дядо Коледа" и свършваха с " подаръци", а някъде по средата се мержелееше и по някой и друг шоколад...Тъкмо си мислех, че тази еуфория вече е приключила и ето, че прочетох това стихотворение тук! Няма отърване!
    Много хубав стих, поздрави на авторките!
  • Благодаря ти!
  • Великолепни сте!!!Поздравявам ви за красотата и за коледното настроение,с което ни дарявате!!!
  • Благодаря ви!
  • "Нека всеки равносметка да си направи
    за тъгата, злобата и сивотата да забрави."

    За да стане малко по-добър...ако може.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...