18 feb 2008, 16:34

Колхозно

1.6K 1 22
(Колко грозно)

Пространствата се скъсаха
със писъци.
На страшно недопяли,
гладни струни.
Желанията се сбъднаха.
В излишъци.
Мъгляво се разстлаха
празни думи.

Краката се запънаха
с окови.
Очите задълбаха в
безразличие.
Ребрата се превърнаха
в любови.
И пропълзяха в пазвеното
"ничие".

Така дисектно,
есенно-овощно
Излюпиха се плОдове
червиви.
Проплакаха змии, че
искат още.
Рай-они за реколти-
рецидиви.

Пространства се изсипаха
строшени.
От кухото в сърцата.
Чак до грозно.
Безплодното прогни. Във забранени
легенди за безребреност...
колхозна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...