18.02.2008 г., 16:34

Колхозно

1.5K 1 22
(Колко грозно)

Пространствата се скъсаха
със писъци.
На страшно недопяли,
гладни струни.
Желанията се сбъднаха.
В излишъци.
Мъгляво се разстлаха
празни думи.

Краката се запънаха
с окови.
Очите задълбаха в
безразличие.
Ребрата се превърнаха
в любови.
И пропълзяха в пазвеното
"ничие".

Така дисектно,
есенно-овощно
Излюпиха се плОдове
червиви.
Проплакаха змии, че
искат още.
Рай-они за реколти-
рецидиви.

Пространства се изсипаха
строшени.
От кухото в сърцата.
Чак до грозно.
Безплодното прогни. Във забранени
легенди за безребреност...
колхозна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...