18.02.2008 г., 16:34

Колхозно

1.5K 1 22
(Колко грозно)

Пространствата се скъсаха
със писъци.
На страшно недопяли,
гладни струни.
Желанията се сбъднаха.
В излишъци.
Мъгляво се разстлаха
празни думи.

Краката се запънаха
с окови.
Очите задълбаха в
безразличие.
Ребрата се превърнаха
в любови.
И пропълзяха в пазвеното
"ничие".

Така дисектно,
есенно-овощно
Излюпиха се плОдове
червиви.
Проплакаха змии, че
искат още.
Рай-они за реколти-
рецидиви.

Пространства се изсипаха
строшени.
От кухото в сърцата.
Чак до грозно.
Безплодното прогни. Във забранени
легенди за безребреност...
колхозна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...