Feb 18, 2008, 4:34 PM

Колхозно

Poetry » Philosophical

1.5K 1 22

(Колко грозно)

Пространствата се скъсаха
със писъци.
На страшно недопяли,
гладни струни.
Желанията се сбъднаха.
В излишъци.
Мъгляво се разстлаха
празни думи.

Краката се запънаха
с окови.
Очите задълбаха в
безразличие.
Ребрата се превърнаха
в любови.
И пропълзяха в пазвеното
"ничие".

Така дисектно,
есенно-овощно
Излюпиха се плОдове
червиви.
Проплакаха змии, че
искат още.
Рай-они за реколти-
рецидиви.

Пространства се изсипаха
строшени.
От кухото в сърцата.
Чак до грозно.
Безплодното прогни. Във забранени
легенди за безребреност...
колхозна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beytula_bubu (Бен Ар)

АМА ТУКА СТАВА ГОЛЯМ КУПОН...ТАКИВА КОМЕНТАРИ, АЗ КАДЕ СЪМ БИЛ ДО СЕГА, НЕЗНАМ...НЯМАМ ДУМИ, НО ВИДЯХ РАЗНООБРАЗИЕ ВЪВ ВСИчКО ТОВА..ИНТЕРЕСНО

2008-03-25T16:43:32+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

...и не оспаривай глупца...

2008-02-29T21:47:43+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Целият ти стих е един - "Рецидив"...!

П.П Абе, Тома, кога смени пола?!?

2008-02-23T19:51:10+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Тома,направо ме разби!

2008-02-22T17:40:44+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

До оня76:

Хвалу и клевету приемли равнодушно и не оспаривай глупца.
А. Пушкин

2008-02-22T13:23:41+02:00