25 feb 2009, 6:55

Колко

  Poesía » Otra
949 0 3

Obra no adecuada para menores de 18 años

Обичах - колко обичах -

все тези, дето мене не.

И говорих - все говорих

в онези тихи мигове.

 

Целувах - колко целувах -

все усни измамни, студени,

вървях усмихната, горда,

в онези тъжни рефрени.

 

И се блъсках - колко блъсках

главата си, докато страдах.

Леглото - все меко в отплата,

краката - горе на стената

и пъхтене от "лицеви опори"!

 

И се питах, все се питах

има ли някой начин друг.

Да обичаш, който трябва,

да си себеси, не друг?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...