Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Обичах - колко обичах -
все тези, дето мене не.
И говорих - все говорих
в онези тихи мигове.
Целувах - колко целувах -
все усни измамни, студени,
вървях усмихната, горда,
в онези тъжни рефрени.
И се блъсках - колко блъсках
главата си, докато страдах.
Леглото - все меко в отплата,
краката - горе на стената
и пъхтене от "лицеви опори"!
И се питах, все се питах
има ли някой начин друг.
Да обичаш, който трябва,
да си себеси, не друг?
© Дива Самодива Всички права запазени