25 февр. 2009 г., 06:55

Колко

945 0 3

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Обичах - колко обичах -

все тези, дето мене не.

И говорих - все говорих

в онези тихи мигове.

 

Целувах - колко целувах -

все усни измамни, студени,

вървях усмихната, горда,

в онези тъжни рефрени.

 

И се блъсках - колко блъсках

главата си, докато страдах.

Леглото - все меко в отплата,

краката - горе на стената

и пъхтене от "лицеви опори"!

 

И се питах, все се питах

има ли някой начин друг.

Да обичаш, който трябва,

да си себеси, не друг?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...