25 dic 2008, 10:12

Колко?!

  Poesía
908 0 3
През колко огъня трябваше да мина,
през колко любови и разбити сърца,
и колко пътища трябваше да измина,
за да дочакам слънчевите лета...

И падежа на колко звезди трябваше да пропусна,
и колко дъждове да изтърпя,
и в колко нещастия трябваше да се впусна,
само да не срещна самота.

И колко слънца трябваше да изчакам да изгреят,
и колко реки да изтекат,
защото могат го само тези, които умеят
мълчанието с мълчание да съблекат.

И в колко очи трябваше да се вгледам,
и колко бури да изтърпя,
и колко болки да огледам,
за да разбера, че на света съм сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Цанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...