25 dic 2008, 10:12

Колко?!

  Poesía
916 0 3
През колко огъня трябваше да мина,
през колко любови и разбити сърца,
и колко пътища трябваше да измина,
за да дочакам слънчевите лета...

И падежа на колко звезди трябваше да пропусна,
и колко дъждове да изтърпя,
и в колко нещастия трябваше да се впусна,
само да не срещна самота.

И колко слънца трябваше да изчакам да изгреят,
и колко реки да изтекат,
защото могат го само тези, които умеят
мълчанието с мълчание да съблекат.

И в колко очи трябваше да се вгледам,
и колко бури да изтърпя,
и колко болки да огледам,
за да разбера, че на света съм сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Цанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...