11 sept 2014, 18:16

Колко

  Poesía
848 0 3

Колко срещи пропуснати, колко мечти,

разпилявани в прах от цигари.

Колко думи неказани, колко сълзи,

са удавени с вино и плява.

Колко пътища почнати, колко боли

от лъжата до болка потребна,

колко малко познати, а колко съдби,

са се срещали някога с тебе.

Колко, колко отдавна, било е, преди

си лежал върху рози и слава.

Във ръцете ти толкова много пари,

а в душата ти нещо изгаря.

Колко малко познати, а колко следи.

Колко малко остават до края.

Колко малко заплащаш за обич, уви,

колко малко и много остава...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...