11 сент. 2014 г., 18:16

Колко

849 0 3

Колко срещи пропуснати, колко мечти,

разпилявани в прах от цигари.

Колко думи неказани, колко сълзи,

са удавени с вино и плява.

Колко пътища почнати, колко боли

от лъжата до болка потребна,

колко малко познати, а колко съдби,

са се срещали някога с тебе.

Колко, колко отдавна, било е, преди

си лежал върху рози и слава.

Във ръцете ти толкова много пари,

а в душата ти нещо изгаря.

Колко малко познати, а колко следи.

Колко малко остават до края.

Колко малко заплащаш за обич, уви,

колко малко и много остава...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...