Колко срещи пропуснати, колко мечти,
разпилявани в прах от цигари.
Колко думи неказани, колко сълзи,
са удавени с вино и плява.
Колко пътища почнати, колко боли
от лъжата до болка потребна,
колко малко познати, а колко съдби,
са се срещали някога с тебе.
Колко, колко отдавна, било е, преди
си лежал върху рози и слава.
Във ръцете ти толкова много пари,
а в душата ти нещо изгаря.
Колко малко познати, а колко следи.
Колко малко остават до края.
Колко малко заплащаш за обич, уви,
колко малко и много остава...
© Валдемар Всички права запазени
Различен си ми в този стих, скъпичък. Като равносметка е.
Хубаво е много, да, с философско звучене!