11.09.2014 г., 18:16

Колко

844 0 3

Колко срещи пропуснати, колко мечти,

разпилявани в прах от цигари.

Колко думи неказани, колко сълзи,

са удавени с вино и плява.

Колко пътища почнати, колко боли

от лъжата до болка потребна,

колко малко познати, а колко съдби,

са се срещали някога с тебе.

Колко, колко отдавна, било е, преди

си лежал върху рози и слава.

Във ръцете ти толкова много пари,

а в душата ти нещо изгаря.

Колко малко познати, а колко следи.

Колко малко остават до края.

Колко малко заплащаш за обич, уви,

колко малко и много остава...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...