Колко години ще бягаме

един от друг и ще се нараняваме?

В колко постели ще лягаме 

от болката си да избягаме?

Всеки миг крием сълзите си,

правим се, че така е по-добре,

всеки миг лъжем душите си,

че някой ден любовта ще умре!

Но и двамата тайно знаем,

че тя е нашата съдба

и колкото и да се заблуждаваме,

малък ще е за нас света!

Колкото и да се преструваме

на непознати един за друг!

Със съдбата си не може да хитруваме -

тя ще ни връща тук,

където били сме двамата,

където открихме се с теб!

Лек ще е спомена за раните,

но за сърцата ни няма лек!