Jun 23, 2017, 7:54 PM

Колко

  Poetry » Love
984 2 0

Колко години ще бягаме

един от друг и ще се нараняваме?

В колко постели ще лягаме 

от болката си да избягаме?

Всеки миг крием сълзите си,

правим се, че така е по-добре,

всеки миг лъжем душите си,

че някой ден любовта ще умре!

Но и двамата тайно знаем,

че тя е нашата съдба

и колкото и да се заблуждаваме,

малък ще е за нас света!

Колкото и да се преструваме

на непознати един за друг!

Със съдбата си не може да хитруваме -

тя ще ни връща тук,

където били сме двамата,

където открихме се с теб!

Лек ще е спомена за раните,

но за сърцата ни няма лек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Цонева All rights reserved.

*

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...