23.06.2017 г., 19:54

Колко

981 2 0

Колко години ще бягаме

един от друг и ще се нараняваме?

В колко постели ще лягаме 

от болката си да избягаме?

Всеки миг крием сълзите си,

правим се, че така е по-добре,

всеки миг лъжем душите си,

че някой ден любовта ще умре!

Но и двамата тайно знаем,

че тя е нашата съдба

и колкото и да се заблуждаваме,

малък ще е за нас света!

Колкото и да се преструваме

на непознати един за друг!

Със съдбата си не може да хитруваме -

тя ще ни връща тук,

където били сме двамата,

където открихме се с теб!

Лек ще е спомена за раните,

но за сърцата ни няма лек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Цонева Всички права запазени

*

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...