marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 266
30 may 2018, 19:26

Колко... 

  Poesía » De amor
495 3 2

Колко...

 

Колко много мечти
и копнежи, разни –
да повярваш, почти!
И надежди. Празни.

 

Колко видими истини,
винаги. Но отричани.
Колко думи, наистина.
С викове изричани.

 

А на сън, в будни нощи,
все към него щом тичаш,
да се чудиш, все още
и защо го обичаш...

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми!
  • Според мен надеждата никога не може да е празна. Мечтите може да са нереални, но няма как да е празно нещо, което всъщност е нетленно. Това ми хареса и разбрах идеята, но си мисля, защо ли човек се наказва сам за най-прекрасното, което е дал и ще намери на този свят. Благодаря, че сподели!
Propuestas
: ??:??