Колко...
Колко много мечти
и копнежи, разни –
да повярваш, почти!
И надежди. Празни.
Колко видими истини,
винаги. Но отричани.
Колко думи, наистина.
С викове изричани.
А на сън, в будни нощи,
все към него щом тичаш,
да се чудиш, все още
и защо го обичаш...
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Това ми хареса и разбрах идеята, но си мисля, защо ли човек се наказва сам за най-прекрасното, което е дал и ще намери на този свят. Благодаря, че сподели!voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
