marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
289 266
May 30, 2018, 7:26 PM

Колко... 

  Poetry » Love
415 3 2

Колко...

 

Колко много мечти
и копнежи, разни –
да повярваш, почти!
И надежди. Празни.

 

Колко видими истини,
винаги. Но отричани.
Колко думи, наистина.
С викове изричани.

 

А на сън, в будни нощи,
все към него щом тичаш,
да се чудиш, все още
и защо го обичаш...

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми!
  • Според мен надеждата никога не може да е празна. Мечтите може да са нереални, но няма как да е празно нещо, което всъщност е нетленно. Това ми хареса и разбрах идеята, но си мисля, защо ли човек се наказва сам за най-прекрасното, което е дал и ще намери на този свят. Благодаря, че сподели!
Random works
: ??:??