20 ago 2020, 0:10

Колко

  Poesía
646 0 0

Отново търся словото 

онуй слово ,душевното...

истинското,топлещо, 

което никой не смее да покаже!?

Защо ли...може би от гузност 

или от безличие ...че може

да бъде разпознат

и разпнат на Кръста.

Голгота,изпитание,вяра,молба

човек носи си кръста...съдба!

Отломки,сълзи,палячовци,недни.

Хронометърът тиктака в ноща

и пак самота...неразбраните плачат.

Самота от кога "Дъските ни хлопат"

Колко години от живота ни взеха!?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...