4 dic 2024, 18:13

Колко е часът?

  Poesía
366 5 4

КОЛКО Е ЧАСЪТ?

 

... това се казва кеф и половина,

най-после да задишам с пълна гръд! –

жена ме спря във Морската градина

и каза: – Чичко, колко е часът?

 

Погледна ме с най-благия си поглед

под русото бретонче на черта.

Невям дори успях да превъзмогна

във себе си с усмивка старостта?

 

И – див и силен! – се видях отново

пространства, хоризонти да сека! –

а днес какво? – едно кило олово

тежи ми във секундната стрелка.

 

Нозете ми във миг се подкосиха,

потънах тихо в погледа ѝ син.

То, Времето, минава – летен вихър! –

и ни отнася – всички, до един.

 

Навярно в друга някоя епоха

часовникът ми "Lanco" беше спрял.

И замълчах – стар варненски пройдоха,

край диплите на топлия ѝ шал.

 

А тя край мен си мина – и замина.

Остави ми туй стихче във курсив.

Една жена във Морската градина

днес просто ми припомни, че съм жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...