Колко е часът?
КОЛКО Е ЧАСЪТ?
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът?
Погледна ме с най-благия си поглед
под русото бретонче на черта.
Невям дори успях да превъзмогна
във себе си с усмивка старостта?
И – див и силен! – се видях отново
пространства, хоризонти да сека! –
а днес какво? – едно кило олово
тежи ми във секундната стрелка.
Нозете ми във миг се подкосиха,
потънах тихо в погледа ѝ син.
То, Времето, минава – летен вихър! –
и ни отнася – всички, до един.
Навярно в друга някоя епоха
часовникът ми "Lanco" беше спрял.
И замълчах – стар варненски пройдоха,
край диплите на топлия ѝ шал.
А тя край мен си мина – и замина.
Остави ми туй стихче във курсив.
Една жена във Морската градина
днес просто ми припомни, че съм жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
